Alexander Shurbanov – Waiting for Schliemann

Everything I’ve written
has its whereabouts
in spacetime.
Not a word is invented,
not a sound.
If one day a Schliemann
rakes the dust of the ages,
Troy the unconquerable
will surface
such as it has been
in actuality –
with Hecuba
chained to the kitchen,
Priam bent over his computer,
Paris misbehaving in the discos,
and Hector
serving his time as a soldier
(in vain, of course:
for how can he stand up to Achilles?).
And on all channels –
Cassandra’s talking head,
ominous, foaming at the mouth.
No one’s listening,
everyone channel-surfs,
fleeing from her face.
Political pundits
are no longer trusted.
And anyway, have Achaeans
ever been heard or seen?
A mere mythologem!
Life bubbles beneath the epos
like a river under ice.
After the cold spell, spring will come
and the thaw.
But Schliemann’s eyes
are glass.

Translation by Alexander Shurbanov

Original text:

Алекасандър Шурбанов – В ОЧАКВАНЕ НА ШЛИМАН

Всичко, което съм писал,
има адрес
във времепространството.
Не към съчинил нито дума,
нито звук.
Ако някой ден един Шлиман
разрови прахта на епохите,
непристъпната Троя,
такава каквато беше за мен,
ще се покаже отдолу –
С Хекуба,
затворена в кухнята,
Приам над компютъра,
Парис из дискотеките
и Хектор,
отбиващ редовната служба –
(нима ще се мери с Ахил?).
А по всички канали –
зловещо запенена.
Никой не слуша.
Прещракват програмите –
бягат от нейния образ.
Хората вече не вярват
на политолози.
Ахейците и без това –
кой ги е виждал и чувал?
Животът бълбука под епоса –
като река под леда.
След студа идва пролет,
Но очите на Шлиман
са стъклени.